Желание, Стремеж, Амбиции, Мечти : О Сърмашик,СЕЛО СЛАВНО

Бръшлян

Заради интереса ни към архитектурните резервати имахме голямо желание да посетим село Бръшлян. Още повече, че някои хора в съседните села, изказаха леко негативно мнение относно комерсиализма на Бръшлян, като туристически обект. Но човешкото мнение е изменчиво, субективно понятие и най-добре е да проверим лично.
Още с влизането прави впечатление типичния за Странджанските села простор, светлина и някак си усещане за неподправена свобода.

Естествено първо се спираме до табелите и картите на селото.

Центъра, широк и всичко на една ръка разтояние - църквата, новопостроения хотелски комплекс, издържан в облика на стария Бръшлян и старата чешма.

От чаршията като слънце във всички посоки тръгваха улички за всяко кътче на селцето.

Църквата провокира вниманието ни, но заради напредващото време я оставихме за следващия спокоен ден.

Предвкусвайки усещането за селска идилия тръгнахме по уличките, жадни да се докоснем и слеем с тази уютна красота на автентичното българско село.

Някъде се докосваха старото и новото, но хубавото е, че не контрастираха и взаимно се допълваха. Всички нови къщи бяха построени съобразно автентичния бръшлянски стил.

В източния край на селото, на високото се беше извисил един параклис сякаш наблюдаваше цялото село. За кадъра и кравата се спря, за да позира.

Старото има на Бръшлян е Сърмашик и в химна на Странджа "Ясен месец веч изгрява" се пее точно за това село Сърмашик и неговия подвиг.

В Сърмашик е роден и българския народен певец Сава Попсавов, изпълнител на песента "Ясен месец веч изгрява".
В песента певецът е опоетизирал подвига на малката комитетска чета, водила на 20 март 1903 г. в село Сърмашик ожесточено сражение с 200 души турски аскер, в което загиват геройски войводата Пано Ангелов и помощникът му Никола Атанасов Равашова. Събитието става по-късно известно като "Сърмашишката афера". Провалът е дело на тайно предателство, чийто улики в спомените на съвременниците водят към Злата Чорбаджийска от Малко Търново. Затова и авторът в предпоследната строфа на песента възкликва:

О, Сърмашик, име славно
От юнашка борба...

И веднага добавя:

О, Сърмашик, име грозно
От подлости и шпионства.

Върху зида на Балювата къща забелязахме мраморна плоча в памет на битката, която се е водила в навечериетно на Илинденско-Преображенското въстание, в която намират смъртта си споменатите по горе Пано Ангелов и Никола Равашова.

Повече от половината къщи са архитектурни паметници на културата.

А някой къщички бяха толкова стари и интересни. И толкова малки... :-)

... като излязли от приказките. Сякаш в тях живеят малките джуджета на Снежанка.

Имаше и реставрирани, стегнати къщи с хубави дувари и български знамена.

Естествено имаше и такива гледки. За радост тук са сравнително малко.

За зимните месеци се подготвяха още от лятото.

Естествено основното дърво за огрев е "Странджанското злато" - Дъбът! През вековете основното препитание за населението е бил дърводобива и въглищарството. Странджа е покривала основните нужди на пазарите на османската столица Цариград от дървени въглища и дървен материал. Каквото е житото за Добруджа, такъв е и Дъбът за Странджа.

Особенна красота и умиление придават малките извиващи се улички, покрити с зелена трева и калдъръм със старите, скромни, малки къщички, със спрелите отпред каручки и тичащите по тревата СВОБОДНИ кокошки.

В тази 300 годишна къща отседнахме ние при нашата чудесна и добра хазайка Нанка.

Приятно ни впечатли уюта на тази дървена къща с малките стаички и прозорчета с бели плетени перденца и огнище.

Градината си беше като за образец с цветя и лозници.

Доста ни поглезиха. Гозби и закуска по наше желание. Плодове и огромни гроздаци от асмата.

На следващия ден погледнахме към духовния облик на Бръшлян. Посетихме Църквата и килийното училище към него.

Църквата е силно вкопана. В амвона на църквата е вграден жертвеник със старогръцки надпис, посветен на Зевс-Дионис и служи като олтарната маса на църквата. Надписа гласи: "Аз, Ликомед, син на Хрест, жрец на Великия Бакхион, посветих на бог Зевс - Дионис този жертвеник, заради децата си и честта, която получих сам по жребие и заради собствените си мисти. Тях спаси, блажени Дионисе!..."

През 1953 г. църквата е изоставена, отворена и разграбена. По инициатива на месното население, изцяло с тяхни средства е въстановена в периода от 1994 г. до 2002г.

Ето тази къщичка ми стана любимка. Всеки детайл на дървените сглобки се вижда и показва майсторлъка на старите хора.

Само един детайл силно ме смути! През прозорчето на тази сладурана се показа ето тази гледка...

Вътре имаше дървен материал за нов строеж. Само се моля дано следващия път като отидем там тази къща да не е съборена.

Около селото има забележителности, които местните далновидно развиват и използват, като ги поддържат, маркират и съумяват всекидневно да привличат туристи - чуждестранни групи чак от Бургас и Слънчев бряг, които идват организирано с така наречените джип сафарита. Местните жени, облечени в народни носии им изнасят програма, свързана със странджанските обичаи и фолклор.