Заради интереса ни към архитектурните резервати имахме голямо желание да посетим село Бръшлян. Още повече, че някои хора в съседните села, изказаха леко негативно мнение относно комерсиализма на Бръшлян, като туристически обект. Но човешкото мнение е изменчиво, субективно понятие и най-добре е да проверим лично.
Още с влизането прави впечатление типичния за Странджанските села простор, светлина и някак си усещане за неподправена свобода.
Естествено първо се спираме до табелите и картите на селото.
Центъра,
широк и всичко на една ръка разтояние - църквата, новопостроения
хотелски комплекс, издържан в облика на стария Бръшлян и старата чешма.
Църквата провокира вниманието ни, но заради напредващото време я оставихме за следващия спокоен ден.
Предвкусвайки
усещането за селска идилия тръгнахме по уличките, жадни да се докоснем и
слеем с тази уютна красота на автентичното българско село.
Някъде
се докосваха старото и новото, но хубавото е, че не контрастираха и
взаимно се допълваха. Всички нови къщи бяха построени съобразно
автентичния бръшлянски стил.
В
източния край на селото, на високото се беше извисил един параклис
сякаш наблюдаваше цялото село. За кадъра и кравата се спря, за да
позира.
Старото
има на Бръшлян е Сърмашик и в химна на Странджа "Ясен месец веч
изгрява" се пее точно за това село Сърмашик и неговия подвиг.
В Сърмашик е роден и българския народен певец Сава Попсавов, изпълнител на песента "Ясен месец веч изгрява".
В песента певецът е опоетизирал подвига на малката комитетска чета, водила на 20 март 1903 г. в село Сърмашик ожесточено сражение с 200 души турски аскер, в което загиват геройски войводата Пано Ангелов и помощникът му Никола Атанасов Равашова. Събитието става по-късно известно като "Сърмашишката афера". Провалът е дело на тайно предателство, чийто улики в спомените на съвременниците водят към Злата Чорбаджийска от Малко Търново. Затова и авторът в предпоследната строфа на песента възкликва:
В Сърмашик е роден и българския народен певец Сава Попсавов, изпълнител на песента "Ясен месец веч изгрява".
В песента певецът е опоетизирал подвига на малката комитетска чета, водила на 20 март 1903 г. в село Сърмашик ожесточено сражение с 200 души турски аскер, в което загиват геройски войводата Пано Ангелов и помощникът му Никола Атанасов Равашова. Събитието става по-късно известно като "Сърмашишката афера". Провалът е дело на тайно предателство, чийто улики в спомените на съвременниците водят към Злата Чорбаджийска от Малко Търново. Затова и авторът в предпоследната строфа на песента възкликва:
О, Сърмашик, име славно
От юнашка борба...
От юнашка борба...
И веднага добавя:
О, Сърмашик, име грозно
От подлости и шпионства.
От подлости и шпионства.
Върху
зида на Балювата къща забелязахме мраморна плоча в памет на битката,
която се е водила в навечериетно на Илинденско-Преображенското въстание,
в която намират смъртта си споменатите по горе Пано Ангелов и Никола
Равашова.
Естествено
основното дърво за огрев е "Странджанското злато" - Дъбът! През
вековете основното препитание за населението е бил дърводобива и
въглищарството. Странджа е покривала основните нужди на пазарите на
османската столица Цариград от дървени въглища и дървен материал.
Каквото е житото за Добруджа, такъв е и Дъбът за Странджа.
Особенна
красота и умиление придават малките извиващи се улички, покрити с
зелена трева и калдъръм със старите, скромни, малки къщички, със
спрелите отпред каручки и тичащите по тревата СВОБОДНИ кокошки.
Приятно ни впечатли уюта на тази дървена къща с малките стаички и прозорчета с бели плетени перденца и огнище.
На следващия ден погледнахме към духовния облик на Бръшлян. Посетихме Църквата и килийното училище към него.
Църквата
е силно вкопана. В амвона на църквата е вграден жертвеник със
старогръцки надпис, посветен на Зевс-Дионис и служи като олтарната маса
на църквата. Надписа гласи: "Аз, Ликомед, син на Хрест, жрец на Великия
Бакхион, посветих на бог Зевс - Дионис този жертвеник, заради децата си и
честта, която получих сам по жребие и заради собствените си мисти. Тях
спаси, блажени Дионисе!..."
През
1953 г. църквата е изоставена, отворена и разграбена. По инициатива на
месното население, изцяло с тяхни средства е въстановена в периода от
1994 г. до 2002г.
Ето тази къщичка ми стана любимка. Всеки детайл на дървените сглобки се вижда и показва майсторлъка на старите хора.
Вътре имаше дървен материал за нов строеж. Само се моля дано следващия път като отидем там тази къща да не е съборена.
Около
селото има забележителности, които местните далновидно развиват и
използват, като ги поддържат, маркират и съумяват всекидневно да
привличат туристи - чуждестранни групи чак от Бургас и Слънчев бряг,
които идват организирано с така наречените джип сафарита. Местните жени,
облечени в народни носии им изнасят програма, свързана със
странджанските обичаи и фолклор.
Чудесно се справят местните хора с уникалноста на селото си и го впрягат да работи за тях.Странджански популярни мелодии
Няма коментари:
Публикуване на коментар